[Прикаченият файл не е наличен в архива]
Таксономия
Рибите са парафилетична група - всеки клад, съдържащ всички риби, би трябвало да включва и четирикраките, които не са риби. По тази причина срещани в миналото таксони като клас Pisces не се използват в съвременните класификации.
Рибите се класифицират в следните основни групи:
- Подклас Pteraspidomorphi
- Клас Thelodonti
- Клас Anaspida
- (без ранг) Cephalaspidomorphi
- (без ранг) Hyperoartia (Petromyzontida)
- Petromyzontidae (миноги)
- Клас Galeaspida
- Клас Pituriaspida
- Клас Osteostraci
- Инфратип Gnathostomata
- Клас Placodermi
- Клас Chondrichthyes (хрущялни риби)
- Клас Acanthodii
- Надклас Osteichthyes (костни риби)
- Клас Actinopterygii (лъчеперки)
- Подклас Chondrostei (ганоидни)
- Разред Acipenseriformes (есетроподобни)
- Разред Polypteriformes (многоперкоподобни)
- Подклас Neopterygii (същински лъчеперки)
- Инфраклас Holostei
- Инфраклас Teleostei (висши костни риби)
- Клас Sarcopterygii (ръкоперки)
- Подклас Coelacanthimorpha
- Подклас Dipnoi
Лъчеперките, ръкоперките и безчелюстните риби, въпреки привидното си сходство, в еволюционно отношение са много по-разделечени, отколкото земноводните от бозайниците, например. При хрущялните риби скелетът е хрущялен, няма хрилни капачета, устата е разположена коремно, липсва плавателен мехур. Повече от 90% от днес живеещите риби са костни. Тялото им е покрито с тънки костни люспи, наредени керемидообразно.
Рибите включват повече от половината от всички видове гръбначни животни. Днес са известни почти 28 хиляди съществуващи видове риби, от които около 27 хиляди са костни, 970 са хрущялни и около 108 са безчелюстни. Една трета от всички видове риби попадат в някое от деветте най-големи семейства - Cyprinidae, Gobiidae, Cichlidae, Characidae, Loricariidae, Balitoridae, Serranidae, Labridae и Scorpaenidae. Около 64 семейства са монотипни, съдържащи само по един вид.
Анатомия и физиология
Дишане
Повечето риби обменят газове с окръжаващата ги среда, като използват хриле, разположени от двете страни на гърлото им. Хрилете се състоят от множество нишки, съдържащи мрежа от капиляри и създаващи голяма контактна площ, през която се обменя кислород и въглероден диоксид. Това става, като рибата засмуква през устата си богата на кислород вода и я прекарва през хрилете, които извличат от водата кислород и я изхвърлят през странични отвори на гърлото. При повечето видове тези отвори са покрити със защитно хрилно капаче.
Много риби могат да дишат въздух с помощта на различни механизми. Кожата на някои змиорки може да абсорбира кислород, а при електрическата змиорка това става в устната кухина. Някои видове от семействата Loricariidae, Callichthyidae и Scoloplacidae абсорбират въздух в храносмилателната си система.Двойнодишащите и многоперкоподобните имат чифт бели дробове, подобни на тези при четирикраките, и могат да излизат на повърхността и да гълтат чист въздух през устата си, изхвърляйки използвания въздух през хрилете. Плавателният мехур на Lepisosteidae и Amiidae може да действа по същия начин. Oxudercinae могат да абсорбират кислород през кожата си, подобно на жабите.
Някои риби са развили допълнителни дихателни органи, с които извличат кислород от въздуха. При лабиринтовите риби такъв е лабиринтовия орган, разположен над хрилете. Някои други групи, като змиеглавите, Luciocephalidae и Clariidae, имат подобни на лабиринта по форма и функции органи.
Дишането на въздух е от най-голяма полза за риби, обитаващи плитки води със сезонно променливо ниво, където съдържанието на кислород във водата намалява в определени сезони. При такива условия рибите, зависими изцяло от разтворения кислород, бързо се задушават, докато дишащите въздух оцеляват много по-дълго, в някои случаи дори във вода, която слабо се различава от мокра кал. В най-крайните случаи дишащите въздух риби могат да оцелеят със седмици без вода заровени във влажни дупки, изпадайки в естивация до връщането на водата.
Дишащите въздух риби могат да бъдат разделени на две групи - задължително и незадължително дишащи въздух. Задължително дишащите въздух, като Protopterus, трябва периодично да приемат въздух, за да не се задушат. Незадължително дишащите въздух, като Hypostomus plecostomus, дишат въздух при възможност, но могат да разчитат и на хрилете си. Повечето дишащи въздух риби са незадължително дишащи, което им дава възможност да не излизат често на повърхността, изразходвайки енергия и излагайки се на риск от нападение на живеещи извън водата хищници.
Среда на живот
Водната среда има свои особености, които са се отразили върху строежа и живота на рибите. Повечето животни от този клас се придържат към вода с определена соленост. Изключение правят някой представители като например есетровите - могат да понасят големи промени в солеността на водата. Тези риби се наричат проходни. Освен солите, от значение за живота на рибите е различното количество на разтворените във водата органични вещества. Сладките води са винаги по-богати на органични вещества, но ако концентрацията им надхвърли определен предел, започват процеси, които водят до намаляване концентрацията на кислорода (О2), а после и към образуване на сероводород (Н2S) и водата става негодна за обитание. Също така важно качество на водата е съдържанието на газове и най-вече на О2 необходим за дишане. Водата приема кислород от атмосферата и от водните растения, когато фотосинтезират. Количеството на газовете зависи и от температурата. Пъстървата, мряната живеят в горните течения на реките, където температурата е по-ниска и водата е по-богата на О2. В средното течение се срещат кефал,скобар уклей, а в долното - шаран, сом. В прибрежната зона на моретата се срещат морски риби с вретеновидно тяло, силни перки, плавателен мехур. Те са добри плувци, окраската им е най-често тъмна на гръбната и млечно бяла на коремната страна.
Хранене
Докато са малки, почти всички риби са планктоноядни (малка част от сладководните са тревопасни). В зряла възраст едни видове се хранят с планктон, други са месоядни, трети - тревопасни (скобар), а има и всеядни. Взависимост от начина на хранене различните риби са изработили редица приспособления. При хищниците в предната част на главата са се развили ударни и мечовидни челюсти. При някои дънни форми устата е разширена и удължена като лопатка, за разравяне на дъното.
Окраска
Окраската според начина на живот може да бъде защитна или предупредителна. Тя се влияе от: светлината - при силна светлина става по-ярка; топлината - тропическите видове имат по-ярки цветове. Освен окраска, като средство за защита някои видове имат остри шипове, други произвеждат електрически ток. Някои видове имат светещи органи за размножаване. Повечето риби не полагат грижи за поколението си.
